Какво правят децата за своите потребности и желания при положение, че в началото не могат да говорят, а като проговорят пък самото умение за качествено словесно изразяване изисква време, за да се развие? Малките деца далеч не са безпомощни в изразяването си, макар и да не използват думи – те използват средства като плач, хвърляне на играчки, удряне на някого. Каквото и изразно средство да използва детето, то има за цел да ни каже нещо, а не да ни тормози или манипулира.
Когато детето прояви форма на агресия, то действа по начин, за който има капацитет в дадената възраст, но често бива открито критикувано, унижавано, наказвано, овикано, заради поведението си, което съответния възрастен е определил като лошо поведение. Някои възрастни пък са възприели по-специфичен начин на говорене и поведение, който на пръв поглед изглежда „мек“, но отдолу посланието е същото. И двата подхода за детето означават „нямам право да съм фрустриран, нито пък да го изразявам“.
Отнема години на едно дете докато се научи да изразява фрустрацията си конструктивно. Ако едно две-три годишно дете ухапе другарчето си, то може да е от любов или от гняв за нещо, което другарчето е направило. Полезното в тази ситуация би било възрастният да запази спокойствие и да попита детето какво иска т.е. да прояви интерес към детето. А ако детето ухапе нас, казване на НЕ с категоричен тон „Това ме боли. Спри!“ няма да нарани детето. Дори и да изкрещим „Ох, боли ме“, детето може да се стресне, но спонтанната ни реакция няма да го нарани, защото посланието е от първо лице. По този начин показваме и че сме човешки същества, а именно това имат нужда да виждат децата.
Едно дете може да прояви агресия към родителите си и ако се чувства игнорирано и незначимо за тях, или свръхконтролирано и задушавано.
Конфликт между деца може да се появи в резултат на съперничество. Най-често това се случва в семейства с повече от едно дете. Дали децата ще се разправят чрез боричкане, каране или рафинирано, родителите е добре да внимават с намесата си в такива ситуации независимо колко им да се иска мир и спокойствие вкъщи, защото има риск да дадат послание, че отговорността за разрешаването на спора е на родителя, т.е. на някой друг, и така като възрастни ще търсят някой друг да им разрешава конфликтите. Родителят може да даде насоки на децата си за конструктивно разрешаване конфликти, но би било вредно, ако вземе нечия страна. Когато навлязат в пубертета, борбите секват, а децата вече са изградили приятелска връзка.
Детските градини и училищата също играят важна роля за развиването на уменията за изразяване на децата. И в двете институции условията са сходни – много деца на едно място т.е. пространството е ограничено и нивото на шум е високо; всяко дете е различно, но никое не може да избере с кои деца да е в една група/клас; има много правила и авторитарност. Обяснимо е децата да се чувстват фрустрирани в такива условия и да стават агресивни, но възрастните би следвало да проявят разбиране и да помогнат на децата в справянето с казусите и конфликтите.
Когато едно дете тенденциозно под една или друга форма получава послания от тип „нямам право да съм фрустриран, нито пък да го изразявам“ от възрастните (родители, роднини, учители), то изразяването на фрустрацията детето започва да се изражда и да се проявява деструктивно по 2 начина – в случай на разбунтуване, проявява я навън към другите, а в случай че се "пречупи", проявява я навътре към себе си (като потиснатост, нагласа от тип „ще търпя всичко“), като 2-те крайности могат да се сменят. И двете крайности при децата са реакция, а не техен замисъл.
Независимо дали детето изразява агресията си деструктивно към другите или към себе си, това е само симптом. Този симптом дава послание, а какво е то – това е в отговорностите на възрастните около детето да разберат какво всъщност се случва с детето, от къде точно идва фрустрацията. Най-верният отговор може да се получи от самото дете (разбира се, детето няма да може да назове конкретна причина за фрустрацията си както един възрастен би могъл), а за целта са необходими малко търпение, емпатия, диалог и фокусът да е детето, а не възрастните.
Последвайте фейсбук страницата ми за коментари на различни теми.
Свързани статии: